Когато преди 20 години видях това място се влюбих в него и то стана мое завинаги. Ще кажете, че всеки обича мястото където живее, но тук е специално. Имаше едни цъфнали череши, които ухаеха до небето, а пчелите пееха и танцуваха. Останах завинаги. Тук пеят най-вълшебните птици, тук слънцето пръска арки от благодат и всяко цвтече разказва история.
Няма да повярвате, но всяка сутрин слизайки в огромната дневна си казвам: Господи, аз съм благословена! Поглеждам през прозореца и виждам всички нюанси на зеленото, то трепти и вибрира сякаш пръска магическа енергия и сила. Мога да преброя червените покриви на къщичките от съседното село и виждам белия и стръмен път към някогашното селско училище, което отдавна не съществува, но аз имам мили спомени свързани с него.
Няма го училищният звънец, но свирката на влака напомня за ритъма на времето и ме връща с усмивкa към новия ден, който ще бъде прекрасен, защото съм на благословеното място!
